Път
На майка
Светът не е място за къща.
Светът е място за вълнá,
която се разгръща и поглъща
всички пътища обратно към домá.
И тръгнал по житейската спирала,
мислех – ще се върна пак.
Но стълбата съдбата е прибрала
и няма никакъв обратен знак.
Потънал в пътища нелеки,
аз все вървя, вървя, вървя...
Избродих всичките пътеки
на живота в тъмната гора.
Намерих ли? Видях ли? Разгадах ли?
Причина някъде да спра.
По стъпките все още рахли
попадаха зрънца в пръстта.
И нямаше как да се върна,
пътят виеше напред...
Звезда пред мен една посърна.
Взриви се в небето самолет.
Но спирането беше невъзможно,
пред погледа все нови ширини.
Там някъде се кръстеше набожно
тази, която ме роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
