24 nov 2021, 8:44

Път

1.4K 0 2

В далечината свети морски фар

и осветява пътя на моряците,

но не и твоят път към мен

той отдавна е потънал в тишината.

Лунна пътека дели вълните

и светлината й е брод към твоя свят

по нея ще се плъзна с лекота и сила

и ще стигна до звездите.

Ще те прегърна, ще помълчим,

ще се пореем сред безкрая,

а после ще се върна на Земята.

Тук ме чакат толкоз хубави неща,

събрани в две слънчеви усмивки,

а може би и нова исттинна Любов

кой ли знае,кой ли знае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...