24.11.2021 г., 8:44

Път

1.4K 0 2

В далечината свети морски фар

и осветява пътя на моряците,

но не и твоят път към мен

той отдавна е потънал в тишината.

Лунна пътека дели вълните

и светлината й е брод към твоя свят

по нея ще се плъзна с лекота и сила

и ще стигна до звездите.

Ще те прегърна, ще помълчим,

ще се пореем сред безкрая,

а после ще се върна на Земята.

Тук ме чакат толкоз хубави неща,

събрани в две слънчеви усмивки,

а може би и нова исттинна Любов

кой ли знае,кой ли знае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...