24 нояб. 2021 г., 08:44

Път

1.4K 0 2

В далечината свети морски фар

и осветява пътя на моряците,

но не и твоят път към мен

той отдавна е потънал в тишината.

Лунна пътека дели вълните

и светлината й е брод към твоя свят

по нея ще се плъзна с лекота и сила

и ще стигна до звездите.

Ще те прегърна, ще помълчим,

ще се пореем сред безкрая,

а после ще се върна на Земята.

Тук ме чакат толкоз хубави неща,

събрани в две слънчеви усмивки,

а може би и нова исттинна Любов

кой ли знае,кой ли знае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...