В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните
и светлината й е брод към твоя свят
по нея ще се плъзна с лекота и сила
и ще стигна до звездите.
Ще те прегърна, ще помълчим,
ще се пореем сред безкрая,
а после ще се върна на Земята.
Тук ме чакат толкоз хубави неща,
събрани в две слънчеви усмивки,
а може би и нова исттинна Любов
кой ли знае,кой ли знае...
© Дафина Николова Все права защищены