24 нояб. 2021 г., 08:44

Път

1.4K 0 2

В далечината свети морски фар

и осветява пътя на моряците,

но не и твоят път към мен

той отдавна е потънал в тишината.

Лунна пътека дели вълните

и светлината й е брод към твоя свят

по нея ще се плъзна с лекота и сила

и ще стигна до звездите.

Ще те прегърна, ще помълчим,

ще се пореем сред безкрая,

а после ще се върна на Земята.

Тук ме чакат толкоз хубави неща,

събрани в две слънчеви усмивки,

а може би и нова исттинна Любов

кой ли знае,кой ли знае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...