24 нояб. 2021 г., 08:44

Път

1.4K 0 2

В далечината свети морски фар

и осветява пътя на моряците,

но не и твоят път към мен

той отдавна е потънал в тишината.

Лунна пътека дели вълните

и светлината й е брод към твоя свят

по нея ще се плъзна с лекота и сила

и ще стигна до звездите.

Ще те прегърна, ще помълчим,

ще се пореем сред безкрая,

а после ще се върна на Земята.

Тук ме чакат толкоз хубави неща,

събрани в две слънчеви усмивки,

а може би и нова исттинна Любов

кой ли знае,кой ли знае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...