В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните
и светлината й е брод към твоя свят
по нея ще се плъзна с лекота и сила
и ще стигна до звездите.
Ще те прегърна, ще помълчим,
ще се пореем сред безкрая,
а после ще се върна на Земята.
Тук ме чакат толкоз хубави неща,
събрани в две слънчеви усмивки,
а може би и нова исттинна Любов
кой ли знае,кой ли знае...
© Дафина Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
