Път...

От изпушената мъгла се одими...

Улиците затракаха от студ...

Един писък на влак се удари...

По техния  асфалт...

Колко е пътят на този свят...

Човек трудно се отказва от себе си...

И лесно се губи в други мисли...

Пътища много, край един...

Дни, часове...знаци...

Колко  и да се лута, все си стига...

Една жестоко стрелка на часовник...

Някой ден ще спре и ще ни срещне с края...по пътя...