9 abr 2024, 13:21

Път... 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
141 0 0

От изпушената мъгла се одими...

Улиците затракаха от студ...

Един писък на влак се удари...

По техния  асфалт...

 

Колко е пътят на този свят...

Човек трудно се отказва от себе си...

И лесно се губи в други мисли...

Пътища много, край един...

 

Дни, часове...знаци...

Колко  и да се лута, все си стига...

Една жестоко стрелка на часовник...

Някой ден ще спре и ще ни срещне с края...по пътя...

© Мария Чонкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??