9 апр. 2024 г., 13:21

Път... 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
143 0 0

От изпушената мъгла се одими...

Улиците затракаха от студ...

Един писък на влак се удари...

По техния  асфалт...

 

Колко е пътят на този свят...

Човек трудно се отказва от себе си...

И лесно се губи в други мисли...

Пътища много, край един...

 

Дни, часове...знаци...

Колко  и да се лута, все си стига...

Една жестоко стрелка на часовник...

Някой ден ще спре и ще ни срещне с края...по пътя...

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??