От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят...
Човек трудно се отказва от себе си...
И лесно се губи в други мисли...
Пътища много, край един...
Дни, часове...знаци...
Колко и да се лута, все си стига...
Една жестоко стрелка на часовник...
Някой ден ще спре и ще ни срещне с края...по пътя...
© Мария Чонкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
