14 jun 2012, 0:22

Път

  Poesía » Civil
1.3K 0 29

                                                  Този път е различен -

                                                   няма знак и следа.

                                                  Той на мене прилича

                                                   по дъгата в дъжда.

 

                                                  Този път е незнаен -

                                                  багри от тишина.

                                                  Той на ласки ухае -

                                                  слънце, дъжд и асма.

 

                                                  Този път е безкраен -

                                                  не е част от света.

                                                  Аз ли него гадая?!

                                                  Дъх от нощна роса...

 

                                                  Този път ме обича

                                                   и не знам докога...

                                                   Дните ми - броеница

                                                  в Божията ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за коментарите, teis и Любомир Попов!
  • Поздравления за хубавата и богата на метафори поезия!
  • Хубаво е! И толкова образно! И дъгата, и асмата, и дъжда! И броеницата! Представих си ги.
  • Здравей, Ивайло! Много точен психологически и философски прочит си направил, за което сърдечно ти благодаря! Благодаря и за шестицата!
    А що се отнася до чакъла-да не забравяме, че той е необходимата здрава основа за съвременните пътища.Въпросът е да има движение. Пожелавам ти го!
  • "Този път е различен -
    няма знак и следа.
    Той на мене прилича
    по дъгата в дъжда"

    Владe... тук искаш да кажeш, или понe аз така го чувствам, чe пътя смe САМИТE НИE! И това e така! Път - за мeнe e прeносна дума, но когато аз крача СВОЯ СИ ПЪТ... СПОРEД МEНE АЗ СЪМ ПЪТЯ, ЩОТО ПЪТЯ БEЗ МEНE E... НИЩО, или в най лошият случай той e поляна или бахча или лозe или просто ЧАКЪЛ! Аз си имам проблeми с моя път щото стигнах до... ЧАКЪЛА! А ти нeдeй да си тъжeн, твоя път щe e СВEТЪЛ! Тук си пак за 6-так! Писах го...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...