Jun 14, 2012, 12:22 AM

Път

  Poetry » Civic
1.3K 0 29

                                                  Този път е различен -

                                                   няма знак и следа.

                                                  Той на мене прилича

                                                   по дъгата в дъжда.

 

                                                  Този път е незнаен -

                                                  багри от тишина.

                                                  Той на ласки ухае -

                                                  слънце, дъжд и асма.

 

                                                  Този път е безкраен -

                                                  не е част от света.

                                                  Аз ли него гадая?!

                                                  Дъх от нощна роса...

 

                                                  Този път ме обича

                                                   и не знам докога...

                                                   Дните ми - броеница

                                                  в Божията ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за коментарите, teis и Любомир Попов!
  • Поздравления за хубавата и богата на метафори поезия!
  • Хубаво е! И толкова образно! И дъгата, и асмата, и дъжда! И броеницата! Представих си ги.
  • Здравей, Ивайло! Много точен психологически и философски прочит си направил, за което сърдечно ти благодаря! Благодаря и за шестицата!
    А що се отнася до чакъла-да не забравяме, че той е необходимата здрава основа за съвременните пътища.Въпросът е да има движение. Пожелавам ти го!
  • "Този път е различен -
    няма знак и следа.
    Той на мене прилича
    по дъгата в дъжда"

    Владe... тук искаш да кажeш, или понe аз така го чувствам, чe пътя смe САМИТE НИE! И това e така! Път - за мeнe e прeносна дума, но когато аз крача СВОЯ СИ ПЪТ... СПОРEД МEНE АЗ СЪМ ПЪТЯ, ЩОТО ПЪТЯ БEЗ МEНE E... НИЩО, или в най лошият случай той e поляна или бахча или лозe или просто ЧАКЪЛ! Аз си имам проблeми с моя път щото стигнах до... ЧАКЪЛА! А ти нeдeй да си тъжeн, твоя път щe e СВEТЪЛ! Тук си пак за 6-так! Писах го...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....