Този път е различен -
няма знак и следа.
Той на мене прилича
по дъгата в дъжда.
Този път е незнаен -
багри от тишина.
Той на ласки ухае -
слънце, дъжд и асма.
Този път е безкраен -
не е част от света.
Аз ли него гадая?!
Дъх от нощна роса...
Този път ме обича
и не знам докога...
Дните ми - броеница
в Божията ръка.
© Владимир Владимиров Всички права запазени