14 июн. 2012 г., 00:22

Път

1.3K 0 29

                                                  Този път е различен -

                                                   няма знак и следа.

                                                  Той на мене прилича

                                                   по дъгата в дъжда.

 

                                                  Този път е незнаен -

                                                  багри от тишина.

                                                  Той на ласки ухае -

                                                  слънце, дъжд и асма.

 

                                                  Този път е безкраен -

                                                  не е част от света.

                                                  Аз ли него гадая?!

                                                  Дъх от нощна роса...

 

                                                  Този път ме обича

                                                   и не знам докога...

                                                   Дните ми - броеница

                                                  в Божията ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за коментарите, teis и Любомир Попов!
  • Поздравления за хубавата и богата на метафори поезия!
  • Хубаво е! И толкова образно! И дъгата, и асмата, и дъжда! И броеницата! Представих си ги.
  • Здравей, Ивайло! Много точен психологически и философски прочит си направил, за което сърдечно ти благодаря! Благодаря и за шестицата!
    А що се отнася до чакъла-да не забравяме, че той е необходимата здрава основа за съвременните пътища.Въпросът е да има движение. Пожелавам ти го!
  • "Този път е различен -
    няма знак и следа.
    Той на мене прилича
    по дъгата в дъжда"

    Владe... тук искаш да кажeш, или понe аз така го чувствам, чe пътя смe САМИТE НИE! И това e така! Път - за мeнe e прeносна дума, но когато аз крача СВОЯ СИ ПЪТ... СПОРEД МEНE АЗ СЪМ ПЪТЯ, ЩОТО ПЪТЯ БEЗ МEНE E... НИЩО, или в най лошият случай той e поляна или бахча или лозe или просто ЧАКЪЛ! Аз си имам проблeми с моя път щото стигнах до... ЧАКЪЛА! А ти нeдeй да си тъжeн, твоя път щe e СВEТЪЛ! Тук си пак за 6-так! Писах го...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...