18 sept 2007, 16:37

Път 

  Poesía
675 0 11
Догоряла цигара
и тръпчив аромат.
Като облаче пара
се стопява денят.
През прозореца скрежен
съзерцавам снега.
Той е светъл и нежен,
но навява тъга.
И вървим все по-често,
път горчиво-блажен,
аз към своето детство,
мойто детство към мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??