Път

18 sept 2007, 16:37

Poesía

673 0 11

Догоряла цигара
и тръпчив аромат.
Като облаче пара
се стопява денят.
През прозореца скрежен
съзерцавам снега.
Той е светъл и нежен,
но навява тъга.
И вървим все по-често,
път горчиво-блажен,
аз към своето детство,
мойто детство към мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Път

Искате да прочетете повече?

Propuestas