18 сент. 2007 г., 16:37

Път 

  Поэзия
617 0 11
Догоряла цигара
                  и тръпчив аромат.
Като облаче пара
                  се стопява денят.
През прозореца скрежен
                  съзерцавам снега.
Той е светъл и нежен,
                  но навява тъга.
И вървим все по-често,
                  път горчиво-блажен,
аз към своето детство,
                  мойто детство към мен.
Все по-дълъг е пътят.
                  Все по-къс е денят.
Догоряла цигара
                  и тръпчив аромат...

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??