Път
Догоряла цигара
и тръпчив аромат.
Като облаче пара
се стопява денят.
През прозореца скрежен
съзерцавам снега.
Той е светъл и нежен,
но навява тъга.
И вървим все по-често,
път горчиво-блажен,
аз към своето детство,
мойто детство към мен.
Все по-дълъг е пътят.
Все по-къс е денят.
Догоряла цигара
и тръпчив аромат...
и тръпчив аромат.
Като облаче пара
се стопява денят.
През прозореца скрежен
съзерцавам снега.
Той е светъл и нежен,
но навява тъга.
И вървим все по-често,
път горчиво-блажен,
аз към своето детство,
мойто детство към мен.
Все по-дълъг е пътят.
Все по-къс е денят.
Догоряла цигара
и тръпчив аромат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
Обичам да чета и да потъвам в стиховете ти! Поздрави!!!
