Път

Sep 18, 2007, 4:37 PM

Poetry

674 0 11

Догоряла цигара
и тръпчив аромат.
Като облаче пара
се стопява денят.
През прозореца скрежен
съзерцавам снега.
Той е светъл и нежен,
но навява тъга.
И вървим все по-често,
път горчиво-блажен,
аз към своето детство,
мойто детство към мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Път

Want to read more?

Random works