jantreya (Валентина Шейтанова) jantreya (Валентина Шейтанова)
4 240
Sep 18, 2007, 4:37 PM

Път

  Poetry
773 0 11
Догоряла цигара
                  и тръпчив аромат.
Като облаче пара
                  се стопява денят.
През прозореца скрежен
                  съзерцавам снега.
Той е светъл и нежен,
                  но навява тъга.
И вървим все по-често,
                  път горчиво-блажен,
аз към своето детство,
                  мойто детство към мен.
Все по-дълъг е пътят.
                  Все по-къс е денят.
Догоряла цигара
                  и тръпчив аромат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9