5 dic 2011, 1:28

Път 

  Poesía
688 0 8
Път
Двамата с тебе играем комар.
Не залагаме. Напук на съдбата.
Изтрили сме от хвърляне заровете,
а никой от нас не затваря вратата.
И в тихия марш на тази игра
губим усет за време и хора.
Хвърляй. Ти си. Стоя настрана.
(Вярно куче те чака на двора.)
Паля цигара -
да пуши
сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??