нмг (Надежда Маринова )
245 2094
5 дек. 2011 г., 01:28

Път 

  Поэзия
606 0 8

 

 

Път

 

Двамата с тебе играем комар.

Не залагаме. Напук на съдбата.

Изтрили сме от хвърляне заровете,

а никой от нас не затваря вратата.

 

И в тихия марш на тази игра

губим усет за време и хора.

Хвърляй. Ти си. Стоя настрана.

(Вярно куче те чака на двора.)

 

Паля цигара -

да пуши

сама.

(Стигат ми всичките други пороци.)

Ценя - не обичаш да казваш "Ама...".

Аз не обичам да гоня срокове.

 

Играем играта - така - без залог.

Влак изсвирва, наблизо потраква.

Ключ. Врата. И единствено Бог

дава път на нашето чакане.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??