Път
Път
Двамата с тебе играем комар.
Не залагаме. Напук на съдбата.
Изтрили сме от хвърляне заровете,
а никой от нас не затваря вратата.
И в тихия марш на тази игра
губим усет за време и хора.
Хвърляй. Ти си. Стоя настрана.
(Вярно куче те чака на двора.)
Паля цигара -
да пуши
сама.
(Стигат ми всичките други пороци.)
Ценя - не обичаш да казваш "Ама...".
Аз не обичам да гоня срокове.
Играем играта - така - без залог.
Влак изсвирва, наблизо потраква.
Ключ. Врата. И единствено Бог
дава път на нашето чакане.
© Надежда Маринова All rights reserved.
