5 feb 2015, 1:57

Път 

  Poesía
663 0 0

Не се завръщам в бащината къща,

нозете ми от нея се отвръщат

и бягат в другите посоки.

И не сънувам бащината къща.

Тревяса дворът

и слепите стъкла напролет плачат,

а сухи си остават моите очи.

Не се завръщам в бащината къща,

не плача, не сънувам -

не се завръщам в детството,

не се завръщам...

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??