Не се завръщам в бащината къща,
нозете ми от нея се отвръщат
и бягат в другите посоки.
И не сънувам бащината къща.
Тревяса дворът
и слепите стъкла напролет плачат,
а сухи си остават моите очи.
Не се завръщам в бащината къща,
не плача, не сънувам -
не се завръщам в детството,
не се завръщам...
© Мая Тинчева All rights reserved.