Feb 5, 2015, 1:57 AM

Път 

  Poetry
659 0 0

Не се завръщам в бащината къща,

нозете ми от нея се отвръщат

и бягат в другите посоки.

И не сънувам бащината къща.

Тревяса дворът

и слепите стъкла напролет плачат,

а сухи си остават моите очи.

Не се завръщам в бащината къща,

не плача, не сънувам -

не се завръщам в детството,

не се завръщам...

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??