5.02.2015 г., 1:57 ч.

Път 

  Поезия
660 0 0

Не се завръщам в бащината къща,

нозете ми от нея се отвръщат

и бягат в другите посоки.

И не сънувам бащината къща.

Тревяса дворът

и слепите стъкла напролет плачат,

а сухи си остават моите очи.

Не се завръщам в бащината къща,

не плача, не сънувам -

не се завръщам в детството,

не се завръщам...

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??