Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
2 jul 2019, 11:08

Път към дома

967 14 22

Докато търси човек:

все още намира, все нещо губи

по пътя на живота нелек...

И мечтае за едната хубост –

да срещне тебе, любов!

И жадува твоя зов,

тъй както душата ми жадува,

чрез теб да се осъществя!

Но защо вече се сбогуваме?

Нима не ти сега принадлежа?

И как запали в миг простора!

После ненадейно се отдалечи

и само небето се притвори,

за да те скрие от моите очи...

Все още търся те, любов,

под небесния покров!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря,Танер!
  • TanerMert (Taner Mert)
    TanerMert (Taner Mert)
    Имаме ли я любовта – във всичко ни върви! Поздравления, Стойчо, за хубавия стих!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и поздрава, Латинка-Златна!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Докато търси човек:
    все още намира, все нещо губи
    по пътя на живота нелек..." – Така е!

    Пътят към дома е най-хубав, но и най-дълъг...
    А относно Любовта: ние я търсим, а тя понякога е много, много близо... А тя понякога е само на една ръка разстояние!...
    Хубава и творческа вечер, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара, Гавраил!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0