Докато търси човек:
все още намира, все нещо губи
по пътя на живота нелек...
И мечтае за едната хубост –
да срещне тебе, любов!
И жадува твоя зов,
тъй както душата ми жадува,
чрез теб да се осъществя!
Но защо вече се сбогуваме?
Нима не ти сега принадлежа?
И как запали в миг простора!
После ненадейно се отдалечи
и само небето се притвори,
за да те скрие от моите очи...
Все още търся те, любов,
под небесния покров!
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
