31 oct 2017, 20:18  

Път към вечността

  Poesía
669 10 18

Искам тихо в нощта да се скрия,

да забравя за всичкото зло,

гордостта в мен да надвия

и да помня, че "днес" е било!

 

Ще събирам сълзите си в спомен,

после пак ще посрещам деня 

и когато ме срещне бездомен –

с него къшеят хляб ще деля!

 

А живота! Той е толкова кратък!

Само повей, обвит във мъгла!

Малка стъпка, поела нататък...

Той е пътя към вечността!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраиле, Ели, Вел, сърдечни благодарности!
  • Руми, това само необятната душа може да го сътвори. Поздрави!
  • Само стореното от нас Добро ще осмисли живота ни като път към вечността.
    Споделям!
  • Руми,пътят към вечността минава през душата на човека.Там е кръстопътя,който определя посоката.А изборът е винаги наш.
    Дали можем да го осъзнаем?
  • Благодаря ти, мила Веси!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...