31 oct 2017, 20:18  

Път към вечността

  Poesía
666 10 18

Искам тихо в нощта да се скрия,

да забравя за всичкото зло,

гордостта в мен да надвия

и да помня, че "днес" е било!

 

Ще събирам сълзите си в спомен,

после пак ще посрещам деня 

и когато ме срещне бездомен –

с него къшеят хляб ще деля!

 

А живота! Той е толкова кратък!

Само повей, обвит във мъгла!

Малка стъпка, поела нататък...

Той е пътя към вечността!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраиле, Ели, Вел, сърдечни благодарности!
  • Руми, това само необятната душа може да го сътвори. Поздрави!
  • Само стореното от нас Добро ще осмисли живота ни като път към вечността.
    Споделям!
  • Руми,пътят към вечността минава през душата на човека.Там е кръстопътя,който определя посоката.А изборът е винаги наш.
    Дали можем да го осъзнаем?
  • Благодаря ти, мила Веси!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...