Искам тихо в нощта да се скрия,
да забравя за всичкото зло,
гордостта в мен да надвия
и да помня, че "днес" е било!
Ще събирам сълзите си в спомен,
после пак ще посрещам деня
и когато ме срещне бездомен –
с него къшеят хляб ще деля!
А живота! Той е толкова кратък!
Само повей, обвит във мъгла!
Малка стъпка, поела нататък...
Той е пътя към вечността!