Oct 31, 2017, 8:18 PM  

Път към вечността

  Poetry
663 10 18

Искам тихо в нощта да се скрия,

да забравя за всичкото зло,

гордостта в мен да надвия

и да помня, че "днес" е било!

 

Ще събирам сълзите си в спомен,

после пак ще посрещам деня 

и когато ме срещне бездомен –

с него къшеят хляб ще деля!

 

А живота! Той е толкова кратък!

Само повей, обвит във мъгла!

Малка стъпка, поела нататък...

Той е пътя към вечността!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраиле, Ели, Вел, сърдечни благодарности!
  • Руми, това само необятната душа може да го сътвори. Поздрави!
  • Само стореното от нас Добро ще осмисли живота ни като път към вечността.
    Споделям!
  • Руми,пътят към вечността минава през душата на човека.Там е кръстопътя,който определя посоката.А изборът е винаги наш.
    Дали можем да го осъзнаем?
  • Благодаря ти, мила Веси!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...