Пътека съм била...
Пътека съм била, предначертана
единствен ти докрай да извървиш...
Върви...до края малко ти остана
и в дом уютен ще ме сътвориш.
Признавам...
криволичех и подвеждах,
поставях грешни знаци, за да знам
дали сърцето ми не бърка от надежда
че ти си този, който чакам с плам...
Изпитвах те , дали не си случаен,
объркан пътник хванал грешен път,
поел по мен от порива нетраен
за нещо ново, чакащо отвъд...
Не бе случаен...Беше тъкмо този
за който ме живота начерта.
Сърцето си в нозете ми положи
и в дом спокоен ме създаде след това...
17.03.2009
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados
... Май слагам критичен акцент, колкото да не е без хич, но и аз ще проявя позитивизъм, и ще отбележа оценка шест! 
