Пътека съм била, предначертана
единствен ти докрай да извървиш...
Върви...до края малко ти остана
и в дом уютен ще ме сътвориш.
Признавам...
криволичех и подвеждах,
поставях грешни знаци, за да знам
дали сърцето ми не бърка от надежда
че ти си този, който чакам с плам...
Изпитвах те , дали не си случаен,
объркан пътник хванал грешен път,
поел по мен от порива нетраен
за нещо ново, чакащо отвъд...
Не бе случаен...Беше тъкмо този
за който ме живота начерта.
Сърцето си в нозете ми положи
и в дом спокоен ме създаде след това...
17.03.2009
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados