Пътека съм била...
Пътека съм била, предначертана
единствен ти докрай да извървиш...
Върви...до края малко ти остана
и в дом уютен ще ме сътвориш.
Признавам...
криволичех и подвеждах,
поставях грешни знаци, за да знам
дали сърцето ми не бърка от надежда
че ти си този, който чакам с плам...
Изпитвах те , дали не си случаен,
объркан пътник хванал грешен път,
поел по мен от порива нетраен
за нещо ново, чакащо отвъд...
Не бе случаен...Беше тъкмо този
за който ме живота начерта.
Сърцето си в нозете ми положи
и в дом спокоен ме създаде след това...
17.03.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
... Май слагам критичен акцент, колкото да не е без хич, но и аз ще проявя позитивизъм, и ще отбележа оценка шест! 
