ПЪТЕКАТА КЪМ НАДЕЖДАТА

Poesía

1.1K 0 1

По белите стъпки на пътеката,

която ме води към надеждата,

ще съблека одеждата на омразата,

ще изтупам праха на неверието,

ще прережа въжето на съмненията

и ще изтрия от очите си

безумието на безразличието!

Та да застана там горе -

облечена само в светлината на слънцето,

взривена от думата ЩАСТИЕ,

донесла в ръцете си

младостта на пролетно разлистване

и мъдростта да обичаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0