1.02.2007 г., 11:49

ПЪТЕКАТА КЪМ НАДЕЖДАТА

Поезия

1.1K 0 1

По белите стъпки на пътеката,

която ме води към надеждата,

ще съблека одеждата на омразата,

ще изтупам праха на неверието,

ще прережа въжето на съмненията

и ще изтрия от очите си

безумието на безразличието!

Та да застана там горе -

облечена само в светлината на слънцето,

взривена от думата ЩАСТИЕ,

донесла в ръцете си

младостта на пролетно разлистване

и мъдростта да обичаме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0