ПЪТЕКАТА КЪМ НАДЕЖДАТА
По белите стъпки на пътеката,
която ме води към надеждата,
ще съблека одеждата на омразата,
ще изтупам праха на неверието,
ще прережа въжето на съмненията
и ще изтрия от очите си
безумието на безразличието!
Та да застана там горе -
облечена само в светлината на слънцето,
взривена от думата ЩАСТИЕ,
донесла в ръцете си
младостта на пролетно разлистване
и мъдростта да обичаме!
© Елена Бързева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
