Пътеката на есента
Тук никой няма да ме оскърби,
кой оскърбява прелетните птици...
Павел Матев
От незалязващата пролет:
все още иде песента
на птиците след тежък полет,
в онаследените гнезда.
Преминал толкова сезони
на раздели и любов -
още нося топли спомени
и за нови срещи съм готов.
Озвезден от светли чувства
по пътеката на есента,
намирам тръпното изкуство
и възпявам младостта!
Аз помня цветните трапези
на тракийските поля...
Те неизменно отбелязват,
онова което с вас делях.
Днес само сънищата връщат
един недосънуван блян.
Споменът понякога възкръсва
неочакван, но желан.
Посвещавам на връстниците си
от родното село Роза, Ямболска област.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
