Пътеката на есента
Тук никой няма да ме оскърби,
кой оскърбява прелетните птици...
Павел Матев
От незалязващата пролет:
все още иде песента
на птиците след тежък полет,
в онаследените гнезда.
Преминал толкова сезони
на раздели и любов -
още нося топли спомени
и за нови срещи съм готов.
Озвезден от светли чувства
по пътеката на есента,
намирам тръпното изкуство
и възпявам младостта!
Аз помня цветните трапези
на тракийските поля...
Те неизменно отбелязват,
онова което с вас делях.
Днес само сънищата връщат
един недосънуван блян.
Споменът понякога възкръсва
неочакван, но желан.
Посвещавам на връстниците си
от родното село Роза, Ямболска област.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
