Ranrozar (Стойчо Станев)
549 18124
30 nov 2023, 19:13

Пътеката на костенурката 

  Poesía » Otra
282 6 11

Бавно бързам все нагоре 

през гори и през поля.

Мисля дълго, не говоря. 

Светлосенките ме веселят. 

 

Кой да вземе и предвиди,

че ще диря път в сезон?

Моят дом е кът свиден –

жадува ведър хоризонт!

 

Крия своята детска боязън 

сред треви със билков дъх:

вас с доброто да предпазя –

всеки сам да търси своя връх...

 

И когато с мисъл го намери, 

дълго да живее в миг усамотен 

там, под слънчевите двери:

залез да изпрати, да срещне ден!

 

Нали търсен път намира мисъл?

Всяка стъпка е буден тих зов...

Бавна крачка душата ми ориса. 

Искам да ме разберете с любов. 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, Латинка-Златна!🙏
  • Разбрах те с любов, Ranrozar (Стойчо Станев)!
    Хубава вечер!
  • Благодаря за Любими, Теодора!🙏
  • Костенурките "бавно бързат",за да пристигнат навреме...
    Благодаря за коментара, Жени!😍🍀🙏
  • За малко да го пропусна този стих и тази пътека... много добра идея, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Ники,Петя,Миночка,Младен и Виолета!🫂💞🫠👋🍀🙏
  • Мило ми стана... Това почувствах аз.
  • Тази костенурка ще достигне поетичния връх преди бързоногия Ахил, Стойчо.
    Верен на стила си, ни поднасяш по един непретенциозен начин високоемоционален стих:

    "Крия своята детска боязън
    сред треви със билков дъх:
    вас с доброто да предпазя –
    всеки сам да търси своя връх..."

    Поздравление !
  • Усетих емоцията !
  • Каква емоция предизвика в мен, това разкошно стихотворение, Стойчо! Поздрав сърдечен!
  • Разкош, Стойчо!
    🍀🍀🍀
Propuestas
: ??:??