Пътеката на костенурката
Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди,
че ще диря път в сезон?
Моят дом е кът свиден –
жадува ведър хоризонт!
Крия своята детска боязън
сред треви със билков дъх:
вас с доброто да предпазя –
всеки сам да търси своя връх...
И когато с мисъл го намери,
дълго да живее в миг усамотен
там, под слънчевите двери:
залез да изпрати, да срещне ден!
Нали търсен път намира мисъл?
Всяка стъпка е буден тих зов...
Бавна крачка душата ми ориса.
Искам да ме разберете с любов.
© Стойчо Станев All rights reserved.
