8 sept 2019, 14:37

Пътеки на времето

  Poesía
2.7K 3 5

 

Животът лицето ми с бръчки покри.

Наричам ги просто "пътеки на времето".

Следи са от болка, тъга и сълзи,

изгубена обич, от тежки раздели...

 

Следи са от мигове, спрели дъха,

когато от обич най-чиста преливах.

Как времето исках тогава да спра.

Човекът се ражда, за да бъде щастлив...

 

Различна съм вече... Косите сребреят...

Съзнавам, че тленна е моята същност...

Пътеки на времето в мене живеят.

Но няма пътека, назад да се връща...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце, Данаил!
  • Силно и искрено е, Ваня! Поздравления!
  • Благодаря ви от сърце за топлите думи, Ирина и Краси! Усмихнат ден, момичета!
  • "Но няма пътека, назад да се връща..." Напред върви и няма как да го спрем, затова и ние не трябва да спираме...Поздрави, Ваня!
  • "Човек се ражда,за да бъде щастлив..",Ех,ако можеше да е така...Много ми хареса,Ваня тая мисъл и стихът ти изобщо е толкова качествен/по моему/,че го прочетох 3 пъти,за да му се налюбувам!...Не само на съдържанието,а и на стила,перфектна си!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....