8 sept 2019, 14:37

Пътеки на времето

  Poesía
2.7K 3 5

 

Животът лицето ми с бръчки покри.

Наричам ги просто "пътеки на времето".

Следи са от болка, тъга и сълзи,

изгубена обич, от тежки раздели...

 

Следи са от мигове, спрели дъха,

когато от обич най-чиста преливах.

Как времето исках тогава да спра.

Човекът се ражда, за да бъде щастлив...

 

Различна съм вече... Косите сребреят...

Съзнавам, че тленна е моята същност...

Пътеки на времето в мене живеят.

Но няма пътека, назад да се връща...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце, Данаил!
  • Силно и искрено е, Ваня! Поздравления!
  • Благодаря ви от сърце за топлите думи, Ирина и Краси! Усмихнат ден, момичета!
  • "Но няма пътека, назад да се връща..." Напред върви и няма как да го спрем, затова и ние не трябва да спираме...Поздрави, Ваня!
  • "Човек се ражда,за да бъде щастлив..",Ех,ако можеше да е така...Много ми хареса,Ваня тая мисъл и стихът ти изобщо е толкова качествен/по моему/,че го прочетох 3 пъти,за да му се налюбувам!...Не само на съдържанието,а и на стила,перфектна си!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...