Sep 8, 2019, 2:37 PM
Пътеки на времето
Животът лицето ми с бръчки покри.
Наричам ги просто "пътеки на времето".
Следи са от болка, тъга и сълзи,
изгубена обич, от тежки раздели...
Следи са от мигове, спрели дъха,
когато от обич най-чиста преливах.
Как времето исках тогава да спра.
Човекът се ражда, за да бъде щастлив...
Различна съм вече... Косите сребреят...
Съзнавам, че тленна е моята същност...
Пътеки на времето в мене живеят.
Но няма пътека, назад да се връща...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря от сърце, Данаил!
-
Силно и искрено е, Ваня! Поздравления!
-
Благодаря ви от сърце за топлите думи, Ирина и Краси! Усмихнат ден, момичета!
-
"Но няма пътека, назад да се връща..." Напред върви и няма как да го спрем, затова и ние не трябва да спираме...Поздрави, Ваня!
-
"Човек се ражда,за да бъде щастлив..",Ех,ако можеше да е така...Много ми хареса,Ваня тая мисъл и стихът ти изобщо е толкова качествен/по моему/,че го прочетох 3 пъти,за да му се налюбувам!...Не само на съдържанието,а и на стила,перфектна си!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
