stateva (ВАНЯ СТАТЕВА) stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
35 97
Sep 8, 2019, 2:37 PM

Пътеки на времето

  Poetry
2.7K 3 5

 

Животът лицето ми с бръчки покри.

Наричам ги просто "пътеки на времето".

Следи са от болка, тъга и сълзи,

изгубена обич, от тежки раздели...

 

Следи са от мигове, спрели дъха,

когато от обич най-чиста преливах.

Как времето исках тогава да спра.

Човекът се ражда, за да бъде щастлив...

 

Различна съм вече... Косите сребреят...

Съзнавам, че тленна е моята същност...

Пътеки на времето в мене живеят.

Но няма пътека, назад да се връща...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Произведението е включено в:

Есенна 🇧🇬

Есенна
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
stateva
Books
BGN 10.00
2.7K 1
Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
    stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
    Благодаря от сърце, Данаил!
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Силно и искрено е, Ваня! Поздравления!
  • stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
    stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
    Благодаря ви от сърце за топлите думи, Ирина и Краси! Усмихнат ден, момичета!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    "Но няма пътека, назад да се връща..." Напред върви и няма как да го спрем, затова и ние не трябва да спираме...Поздрави, Ваня!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    "Човек се ражда,за да бъде щастлив..",Ех,ако можеше да е така...Много ми хареса,Ваня тая мисъл и стихът ти изобщо е толкова качествен/по моему/,че го прочетох 3 пъти,за да му се налюбувам!...Не само на съдържанието,а и на стила,перфектна си!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0