Животът лицето ми с бръчки покри.
Наричам ги просто "пътеки на времето".
Следи са от болка, тъга и сълзи,
изгубена обич, от тежки раздели...
Следи са от мигове, спрели дъха,
когато от обич най-чиста преливах.
Как времето исках тогава да спра.
Човекът се ражда, за да бъде щастлив...
Различна съм вече... Косите сребреят...
Съзнавам, че тленна е моята същност...
Пътеки на времето в мене живеят.
Но няма пътека, назад да се връща...