23 abr 2008, 7:45

Пътен знак № 36

  Poesía
2.8K 0 14
Преди  таванът  да  се срути  върху  мен,
със  поглед, потопен в тампон мастилен,
ще нарисувам крадено небе,
аквариум - пандиз за бавни риби
и ириса на твоето око
в секундата, в която се разплаква.
И този странен псевдо-натюрморт
ще инсталирам вместо пътни знаци
край пътя към желаната любов.
И миг преди сюжета да  изтрия
ще драсна нещо като "Йорданов"
и  послеслов:
                       не си  отивай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...