Apr 23, 2008, 7:45 AM

Пътен знак № 36

  Poetry
2.8K 0 14
Преди  таванът  да  се срути  върху  мен,
със  поглед, потопен в тампон мастилен,
ще нарисувам крадено небе,
аквариум - пандиз за бавни риби
и ириса на твоето око
в секундата, в която се разплаква.
И този странен псевдо-натюрморт
ще инсталирам вместо пътни знаци
край пътя към желаната любов.
И миг преди сюжета да  изтрия
ще драсна нещо като "Йорданов"
и  послеслов:
                       не си  отивай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...