24 feb 2015, 23:59

Пътепис

970 0 0

Пътепис

Тичам все напред, в лъчи пътят озарен е,
всичко ясно е и по-красиво от преди.
Вече няма го и миналото бреме,
остана някъде по моите следи.

Напред поглеждам - виждам бъдеще,
назад да се обърна аз отказвам.
Стиснал силно спомените все,
за стари грешки пак да се наказвам.

Простил за миналото - незабравил,
единствено напред вече ще тичам.
И може би ще се досетите, че съм се справил,
защото ми помогна и момиче.

В нейните очи откривам силата,
след всяко падане да се изправям.
За мен тя винаги ще е най-милата -
за нея всичко мога да направя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Аянски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...