24 февр. 2015 г., 23:59

Пътепис

968 0 0

Пътепис

Тичам все напред, в лъчи пътят озарен е,
всичко ясно е и по-красиво от преди.
Вече няма го и миналото бреме,
остана някъде по моите следи.

Напред поглеждам - виждам бъдеще,
назад да се обърна аз отказвам.
Стиснал силно спомените все,
за стари грешки пак да се наказвам.

Простил за миналото - незабравил,
единствено напред вече ще тичам.
И може би ще се досетите, че съм се справил,
защото ми помогна и момиче.

В нейните очи откривам силата,
след всяко падане да се изправям.
За мен тя винаги ще е най-милата -
за нея всичко мога да направя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...