27 ago 2022, 9:28

Пътепис в строфи

1K 7 27

 

Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.

 

Попаднахме в незнайно, кротко селище,
сред хора с неизвестен диалект.
Упътиха ни -
горе бил хотелът,
Луксозен - казват -
а звездите - пет.

 

Плени ни ароматът на пътеката.
Подаваха ни клоните ръце.
С тях вярвахме - ще стигнем тъй далеко,
където иска жадното сърце.

 

Продънен мост. Рисковани са стълбите.
В беседка ни поведоха едвам.
Държахме парапетите
и гълъби
ни пееха - побързайте, натам!

 

Чудесни  насекоми  за очите ни
ни се представяха - "това сме ний.
Различни сме от хората, но истински" -
жужаха те над нашите глави.

 

А камъните в стълба се превърнаха -
опора в криволичещия път.
Сърцата ни Природата обгърнаха,
Очите ни прогледнаха отвъд.

 

Но изведнъж усетихме промяната.
Пътеката посърна
и се сви.
В мистерия пристъпихме замаяни,
а паяжина в мрак ни улови.

 

Пътеката разплака се
и локвите
разкъсваха я сякаш на петна.
Препречиха ни пътя стари борове,
а скални форми правеха стена.

 

В нас храстите - като коси на вещица -
се вкопчваха със своите бодли.
Безпомощни се чувствахме.
Заклещени.
Разходката започна ... да боли.

 

Около нас жужаха насекомите
и ни предупреждаваха - дотук!
И въздух не усещахме озонен,
гората не издаваше и звук.

 

Назад, назад - пътеката изричаше -
там няма мост, ни брод.
Там няма път.
Бе крайно време да премахнем ритъма.
Не бе за нас жадувания кът!

           *  *  *

Дрехи, пълни със смут, с изтощение
плачат тихичко -
мокри от пот.
Мрачно плачеше нашето зрение -
до целта не намерихме брод.

 

После дълго обсъждахме случката -
просто трябваше с автомобил,
с чисти дрехи, маршрута проучили,
да намерим хотела -
със стил!

 

Може би с облекло на туристи,
неугледни за хорски очи,
изподрани в пътеки скалисти -
щяхме много да се отличим

 

от богатите, чисти и свикнали
да угаждат на всеки каприз!
Не е мястото наше сред пикници
и сред лукс -
на хотела- сюрприз!

 

И добре, че пътеката, милата,
ни възпря - "не ходете натам".
Сетива, красотата подирили,
не желаят петзвездния храм.

 

Не мечтаем с мечти на богатите,
а богати сме с нашта мечта!

 

И успяхме - пирувахме с вятъра,
не в хотела с петзвездни места!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е. Обходила съм много кътчета в България и я опознах. Впечатленията са живи и ми носят спомени!
  • Прекрасно е, Тони! Финалът е страхотен!
    Не мечтаем с мечти на богатите,
    а богати сме с нашта мечта!

    И успяхме - пирувахме с вятъра,
    не в хотела с петзвездни места!
  • Следващия път - с палатка като Деа. Пък където замръкнем. Хубава вечер, Вики!
  • Изобщо не бих търсила хотела, гората ми стига.
  • Благодаря за коментара и оценката, Иван! Хубава вечер ти желая!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...