27.08.2022 г., 9:28

Пътепис в строфи

1.1K 7 27

 

Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.

 

Попаднахме в незнайно, кротко селище,
сред хора с неизвестен диалект.
Упътиха ни -
горе бил хотелът,
Луксозен - казват -
а звездите - пет.

 

Плени ни ароматът на пътеката.
Подаваха ни клоните ръце.
С тях вярвахме - ще стигнем тъй далеко,
където иска жадното сърце.

 

Продънен мост. Рисковани са стълбите.
В беседка ни поведоха едвам.
Държахме парапетите
и гълъби
ни пееха - побързайте, натам!

 

Чудесни  насекоми  за очите ни
ни се представяха - "това сме ний.
Различни сме от хората, но истински" -
жужаха те над нашите глави.

 

А камъните в стълба се превърнаха -
опора в криволичещия път.
Сърцата ни Природата обгърнаха,
Очите ни прогледнаха отвъд.

 

Но изведнъж усетихме промяната.
Пътеката посърна
и се сви.
В мистерия пристъпихме замаяни,
а паяжина в мрак ни улови.

 

Пътеката разплака се
и локвите
разкъсваха я сякаш на петна.
Препречиха ни пътя стари борове,
а скални форми правеха стена.

 

В нас храстите - като коси на вещица -
се вкопчваха със своите бодли.
Безпомощни се чувствахме.
Заклещени.
Разходката започна ... да боли.

 

Около нас жужаха насекомите
и ни предупреждаваха - дотук!
И въздух не усещахме озонен,
гората не издаваше и звук.

 

Назад, назад - пътеката изричаше -
там няма мост, ни брод.
Там няма път.
Бе крайно време да премахнем ритъма.
Не бе за нас жадувания кът!

           *  *  *

Дрехи, пълни със смут, с изтощение
плачат тихичко -
мокри от пот.
Мрачно плачеше нашето зрение -
до целта не намерихме брод.

 

После дълго обсъждахме случката -
просто трябваше с автомобил,
с чисти дрехи, маршрута проучили,
да намерим хотела -
със стил!

 

Може би с облекло на туристи,
неугледни за хорски очи,
изподрани в пътеки скалисти -
щяхме много да се отличим

 

от богатите, чисти и свикнали
да угаждат на всеки каприз!
Не е мястото наше сред пикници
и сред лукс -
на хотела- сюрприз!

 

И добре, че пътеката, милата,
ни възпря - "не ходете натам".
Сетива, красотата подирили,
не желаят петзвездния храм.

 

Не мечтаем с мечти на богатите,
а богати сме с нашта мечта!

 

И успяхме - пирувахме с вятъра,
не в хотела с петзвездни места!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Обходила съм много кътчета в България и я опознах. Впечатленията са живи и ми носят спомени!
  • Прекрасно е, Тони! Финалът е страхотен!
    Не мечтаем с мечти на богатите,
    а богати сме с нашта мечта!

    И успяхме - пирувахме с вятъра,
    не в хотела с петзвездни места!
  • Следващия път - с палатка като Деа. Пък където замръкнем. Хубава вечер, Вики!
  • Изобщо не бих търсила хотела, гората ми стига.
  • Благодаря за коментара и оценката, Иван! Хубава вечер ти желая!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...