24 abr 2016, 22:10  

Пътеписите на една скитница

794 0 16

Понякога те имах,

друг път те губих.

 

Чаках те по пътища.

и хълмове...

 

Шептях името ти

на пламъците на

свещите.

 

Беше като пясък,

сипещ се от пръстите ми.

И по други те търсех,

но не те намирах.

 

Другаде копнеех...

за щастието си.

Понякога бяхме ние.

 

Друг път само ти.

Или аз.

 

Но никога не бяхме

едно съвършено цяло.

 

Началото на един край

и краят на едно начало.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...