24 апр. 2016 г., 22:10  

Пътеписите на една скитница

796 0 16

Понякога те имах,

друг път те губих.

 

Чаках те по пътища.

и хълмове...

 

Шептях името ти

на пламъците на

свещите.

 

Беше като пясък,

сипещ се от пръстите ми.

И по други те търсех,

но не те намирах.

 

Другаде копнеех...

за щастието си.

Понякога бяхме ние.

 

Друг път само ти.

Или аз.

 

Но никога не бяхме

едно съвършено цяло.

 

Началото на един край

и краят на едно начало.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Пиринкова Все права защищены

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...