24 апр. 2016 г., 22:10  

Пътеписите на една скитница

795 0 16

Понякога те имах,

друг път те губих.

 

Чаках те по пътища.

и хълмове...

 

Шептях името ти

на пламъците на

свещите.

 

Беше като пясък,

сипещ се от пръстите ми.

И по други те търсех,

но не те намирах.

 

Другаде копнеех...

за щастието си.

Понякога бяхме ние.

 

Друг път само ти.

Или аз.

 

Но никога не бяхме

едно съвършено цяло.

 

Началото на един край

и краят на едно начало.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Пиринкова Все права защищены

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...