Понякога те имах,
друг път те губих.
Чаках те по пътища.
и хълмове...
Шептях името ти
на пламъците на
свещите.
Беше като пясък,
сипещ се от пръстите ми.
И по други те търсех,
но не те намирах.
Другаде копнеех...
за щастието си.
Понякога бяхме ние.
Друг път само ти.
Или аз.
Но никога не бяхме
едно съвършено цяло.
Началото на един край
и краят на едно начало.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
