20 jun 2008, 19:39

Пътешественик

1.1K 0 8
Ще тръгна от косите разпиляни
сред гънките на белия сатен.
Ще се придвижвам с устни, вдъхновен
от дългото очакване. Поляни
под стъпките уханно ще цъфтят.
Ще мине през очите моят път

и бавно светлина от тях ще пия.
На устните за дълго ще приседна,
ще ги целувам като за последно
преди да продължа. След туй ще свия
към девствения сняг на раменете.
Трапчинките, в които меко свети

с отблясък лунен влага, ще премина
и ще превзема върховете бели,
настръхнали. Зад техните предели
ще се свлека. В главата ми лавина
ще помете познатите пътеки
и ще потърся с устни, устни меки.

От устните навътре ще се спусна
почти като пиян спелеолог,
открил неподозирано дълбок
подземен процеп. Толкова изкусно,
че даже и въздишка би се спряла
в очакване на давеща отмала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...