20 июн. 2008 г., 19:39

Пътешественик

1.1K 0 8
Ще тръгна от косите разпиляни
сред гънките на белия сатен.
Ще се придвижвам с устни, вдъхновен
от дългото очакване. Поляни
под стъпките уханно ще цъфтят.
Ще мине през очите моят път

и бавно светлина от тях ще пия.
На устните за дълго ще приседна,
ще ги целувам като за последно
преди да продължа. След туй ще свия
към девствения сняг на раменете.
Трапчинките, в които меко свети

с отблясък лунен влага, ще премина
и ще превзема върховете бели,
настръхнали. Зад техните предели
ще се свлека. В главата ми лавина
ще помете познатите пътеки
и ще потърся с устни, устни меки.

От устните навътре ще се спусна
почти като пиян спелеолог,
открил неподозирано дълбок
подземен процеп. Толкова изкусно,
че даже и въздишка би се спряла
в очакване на давеща отмала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...