20.06.2008 г., 19:39

Пътешественик

1.1K 0 8
Ще тръгна от косите разпиляни
сред гънките на белия сатен.
Ще се придвижвам с устни, вдъхновен
от дългото очакване. Поляни
под стъпките уханно ще цъфтят.
Ще мине през очите моят път

и бавно светлина от тях ще пия.
На устните за дълго ще приседна,
ще ги целувам като за последно
преди да продължа. След туй ще свия
към девствения сняг на раменете.
Трапчинките, в които меко свети

с отблясък лунен влага, ще премина
и ще превзема върховете бели,
настръхнали. Зад техните предели
ще се свлека. В главата ми лавина
ще помете познатите пътеки
и ще потърся с устни, устни меки.

От устните навътре ще се спусна
почти като пиян спелеолог,
открил неподозирано дълбок
подземен процеп. Толкова изкусно,
че даже и въздишка би се спряла
в очакване на давеща отмала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...